Източник на изображението : FreePik
Джон Стайнбек е един от най-популярните писатели на ХХ век, автор на общо 30 книги, и опитал перото си в различни жанрове. Заради високите си литературнохудожествени качества и отзвука си във времето романите му „Гроздовете на гнева“, „На Изток от Рая“, „За мишките и хората“, „Улица „Консервна“, „Благодатният четвъртък“ се утвърждават като класики в американската и световната литература.
Питаме се как е живял Джон Стайнбек (27 февруари 1902 – 20 декември 1968) и как се раждат тези необикновени и съвсем реалистични герои в творбите му? Доколко те са фикция и плод на умело разказвачество? Биографията на писателя до голяма степен подсказва отговорите на тези въпроси.
Още от детството си той се отличава като наблюдателно и любознателно момче, до известна степен дори склонен да бъде саможив. Обича самостоятелните занимания, майка му Оливия Стайнбек, която е учител в гимназия, създава у него навика да чете книги. Има изследователски нюх и вродено чувство за детайли, но се отдава само на занимания, които са му интересни.
Така например докато следва в Станфордския университет, посещава редовно курсовете по литература и творческо писане, заради интересите си към различни дисциплини не се съсредоточава само в една програма, но така и не успява да завърши следването си. Шрекарва в университета шест години, прекъсва на няколко пъти, за да работи какво ли не. През целия си живот чете книги по философия и религия, защото в тях се опитва да намери отговори на многобройните въпроси, които го вълнуват.
Неслучайно темите за доброто и злото, духовната свобода, силата на изкуплението, прошката и съдбовните връзки са най-силно са застъпени в „На Изток от Рая“ – един от най-значимите романи в творчеството му, писан в продължение на 11 години. Чрез дълга половинвековна история на три поколения в два рода и през призмата на библейската митове за Адам и Ева, както и за Каин и Авел, писателят изследва моралните борби, пред които се изправя всяко едно поколение. В книгата са включени и много биографични елементи от фамилната история на самия Стайнбек.
Докато е студент , изявява желание да запише курс в медицинското училище по дисекция на трупове, защото иска да научи повече за човешките същества. Не е приет, но в произведенията си по-късно с вещина, дълбоко познание и разбиране подхожда към разгадаването на човешката душевност.
Години по-късно любознателността ще го отведе до Мексико – заедно с неговия дългогодишен приятел – морския биолог Ед Рикетс, предприемат шестседмично пътуване, за да изследват морския живот в Калифорнийския залив, известен още като морето Кортес – откриват и описват 50 нови вида.
Стайнбек изпитва силна връзка с природата още от детството си, когато в усамотение се скита из хълмовете край родния си град Салинас. Пейзажите и животът в Калифорния, които познава много добре, стават и основен декор на повечето му произведения.
Носителят на наградата „Пулицър“ е убеден, че най-важното за един писател е да прави и да пише за това, в което вярва безпрекословно. Той самият стига до извода, че духовният свят и чувствителност се коренят не в религията, а в природата и социалната среда.
Стайнбек създава запомнящи се и детайлни описания на класовите различия и експлоатацията на бедните, защото искрено е загрижен и съпричастен към съдбата на обикновения човек. В романа му „Гроздовете на гнева“, считан за неговата най-зряла творба, той пресъздава историята на фермери наематели в Оклахома. Тъй като не могат да изкарат прехраната си от земята, се принуждават да се преместят в Калифорния и стават мигриращи работници.
Писателят умело пресъздава възникналата несправедливост и суров живот на бедните и онеправданите, като преплита действителни истории с авторовото си въображение. Заради личните си наблюдения той е убедителен с ярките си и живи описания и предизвиква емпатията на читателя да съпреживее съдбите героите.
Идеализацията на работническата класа и социалистическите му пристрастия в по-голяма част от произведенията му предизвикат недоволство и негативно отношение към Стайнбек, но той не променя възгледите и посланията в творчеството си.
По време на Втората световна война той е изпратен като кореспондент на „Нюздей“ във Виетнам да отразява бойните действия. Вместо да изпраща репортажи, той се потапя в човешките съдби и истории, които най-правдиво и силно представят ужаса и безсмислието на военния конфликт.
Освен че без колебание изразява идеите и нагласите си, той е от малкото интелектуалци, които категорично защитават свободата на словото – публично защитава един от най-изтъкнатите американски драматурзи, Артър Милър, разследван и осъден за неуважение към Конгреса от Комитета за антиамериканска дейност заради либералните си политически убеждения.
Макар да не е комунист, той е любопитен към новия социалистически строй. Посещава многократно Съветския съюз и Източна Европа, като описва впечатленията си в 58 репортажа. След като се разочарова от лявата идеология, публично подкрепя възгледите на президента Джонсън за военни действия във Виетнам – така отново си навлича упреците и недоволството на обществото. Известно време книгите му са забранени за издаване в Русия.
През 1961 г. Стайнбек публикува последния си роман – „Зимата на нашето недоволство“, посветена на разочарованието му от деградацията на американски морал.
Година по-късно е удостоен с Нобелова награда за литература, но в „Ню Йорк Таймс“, излиза статия от влиятелен журналист с въпроса „Заслужава ли Нобелова награда писател с морална визия от 30-те години на миналия век? Обиден, Стайнбек не иска право на отговор от медията, но не издава повече романи.
През 2022 г. по случай 120-годишнината от рождението на писателя издателство Колибри поднови издаването на произведения от Джон Стайнбек. В библиофилската поредица със стилен дизайн на художника Иво Рафаилов са включени вече произведенията „На изток от рая“, „За мишките и хората“, „Улица „Консервна“, „Тортила Флет“ и „Зимата на нашето недоволство“. Очаква се излизането от печат отново с твърди корици на „Гроздовете на гнева“.